Поддръжка на тревните площи
Косене
При косенето се регулира височината на тревостоя. По този начин се осигурява по – голям достъп на светлина и въздух до възела на братене и до приземните части на тревите, при което се стимулира издънкообразуването и се увеличава количеството на листната маса. Интензивно поддържаните тревостои не бива да се оставят по – високи от 5 – 8 см. При по – голяма височина растенията етиолират, стъблата са с по – слабо развита механична тъкан. Това води до понижаване устойчивостта към абиотичен и биотичен стрес.
Тревни площи, изградени от ниски треви (Poa pratensis, Festuca rubra), се косят на височина 3 – 4 см, а при доминиране на Lolium perenne – 4.0 – 4.5 см. При засушаване височината на косене се увеличава съответно с 0.5 – 1.0 см, а при влажни периоди се намалява с 0.5 – 1.0 см. При сянка и отслабнал чим се коси по – високо. При косене не бива да се отнема повече от 30 – 50 % от листната маса (1/3 от височината).
Честота на косене. При чести валежи, поливане, подхранване и ниско косене се коси по – често. През април – май, когато има усилен растеж е необходимо да се коси и до два пъти седмично.
С честата коситба освен, че се намалява засенчването се подобрява и аерацията за по – ниските треви, а се задържа братенето и растежа на по – високите.Ниското косене при засенчени и засушени площи изтощава последните.
Мулчиране. Отрязаната листна маса, когато не се отстрани от тревостоя предпазва от изсушаване, образуване на мъхове и е източник на хранителни вещества след минерализацията им. Тревният чим обаче не бива да се задушава. При влажни периоди и през есента окосената трева се събира.
Препоръчително е да се коси при суха трева и почва.По този начин се предотвратява уплътняването на почвата, което от своя страна нарушава аерацията,а от там и минерализацията, съответно храненето при растенията. Намалява се разпространението на фитопатогените.
По възможност при следващо косене посоката да е на 900. Такава промяна на посоката на косене се препоръчва и ако тревата е на по – светли и тъмни ивици.
Поливане
Минералните вещества се усвояват добре само при подходяща влажност. Водният режим влияе и на интензивността на вегетативно възобновяване, на взаимодействието между компонентите в тревните съобщества.
Поради неравномерното разпределение на валежите през годината необходимо е подаването на различно количество вода чрез поливките. Най – големи са подаваните количества през юли и август, а по – малки през април, май и юни.Количеството на подаваната вода зависи и от вида на почвата, възрастта и състоянието на тревния чим. Поливната норма , установена въз основа на ППВ(опт. e 80% от ППВ), опт. влага за растеж и развитие и наличната влага, е 15 – 20 л/м2, което се равнява на 15 – 20 мм валеж. Количеството и честотата на поливките варират. При новосъздадена тревна площ кореновата система на тревите е разположена до 5 – 10 см дълбочина, се подават по – малки количества вода (10 л/м2), но по – често (в интервал от един до три дни). Укрепнали тревни площи на леки песъчливо – глинести почви се поливат през 3 – 5 дни при норма 15 – 20 л/м2. Старите и с дълбоко разположена коренова система се нуждаят от по – обилно поливане – 20 – 30 л/м2, средно през 10 дни. Песъчливите почви, с малки количества органично вещество, имат ниска влагоемност, поради което през летните сухи дни трябва да се поливат с неголеми количества вода. Чимът върху хумусни почви се нуждае от по – малко и рядко поливане, отколкото пропускливите песъчливи почви – през 5 – 6 дни с по 20 л/м2. Тревите във фаза братене се нуждаят от по – обилно поливане – 20 – 25 л/м2. При дъждовни периоди поливките се разреждат съобразно падналото количество валежи.
Механични обработки
Чрез правилното им прилагане се постига регенерация на тревния чим. Поддържането на оптимален водно – въздушен режим на почвата повлиява благоприятно дейността на почвените микроорганизми. При недостиг на кислород се спира нарастването на кореновите власинки, при което се понижава интензивността на постъпване на хранителни вещества в растенията през кореновата система. Уплътнените тревостои са податливи на гъбни заболявания и засушаване.
Грапане
Извършва се през пролетта с помощта на гребла или брани. От повърхността на чима се отстраняват остатъците от окосена трева, разрушава се мъхът. Извършва се прочесване на чима и разрохкване на повърхностния почвен слой. Може да се комбинира с пролетното подхранване с минерални торове.
Аериране
Представлява пробождане на дълбочина до 8 см при плътност 40 – 80 бр/м2 до 400 бр/м2.Чрез него се улеснява достъпа на въздух, вода и хранителни вещества до кореновата система. На терени предназначени за спортуване се извършва аериране 2 – 4 пъти годишно през пролетта, лятото и есента при видимо уплътняване. При слабо натоварени площи се прилага или рано през пролетта и/или през есента. Ръчното аериране се извършва с помощта на вила в перпендикулярна посока.
Вертикулиране
При него се прорязва сплъстения слой на чима. Осъществява се прочесване на тревния чим и се разкъсват корените и стъблата на двусемеделните плевели. Стимулира се коренообразуването и издънкообразуването на тревите. Провежда се в активна вегетация, а при съчетаване с основно торене – през пролетта и есента. При спортни терени – 2 – 3 пъти годишно.
Преди провеждане на аериране или вертикулиране тревата се окосява на 3 см и се изчиства от растителни остатъци.