Видов състав на предлаганите смеси за създаване на тревни площи
Използват се многогодишни тревни видове. При тях плододаващите генеративни органи в годината на развитие отмират, но в основата на тези стъбла се образуват зачатъци, от които в текущата и следващите години се образуват нови стъбла и издънки. Като се размножават вегетативно те участват в тревостоя дълго време. Развитието на нови издънки е известно като братене. Осъществява се от намиращия се в почвата или на повърхността и ( в зависимост от вида) възел на братене. Представлява силно скъсените най – долни междувъзлия на първичните издънки. Възелът на братене е обвит от зачатъчни недоразвити листни влагалища, в чиито пазви се образуват пъпки. От последните израстват издънки. Лятно – есенното братене е по – интензивно от пролетното. Образуваните през лятото и есента издънки презимуват и на следващата година дават основната маса от удължени генеративни и от вегетативни издънки.
Английски (пасищен)райграс – Lolium perenne
Според начина на братене и образуване на издънките е от групата на рехавотуфестите житни треви. Възелът на братене е плитко под повърхността на почвата. Излизащите от него издънки се развиват под остър ъгъл спрямо първичната и след като образуват в почвата само по едно късо междувъзлие, развиват над почвата стъбла и листа. От възлите на братене, след пълното развитие на тези издънки, се развиват нови странични издънки. Нови туфи възникват само от семена, т. е. не се размножава вегетативно. Постепенно в центъра на туфите се натрупват неразлагащи се отмрели стъбла, листа, остатъци от корени, докато по периферията се образуват нови издънки. Необходимо е своевременно отстраняване на мъртвата органична материя.
Понякога развива къси коренища – коренищно – рехавотуфеста форма.
Този вид образува многобройни, скъсени обилно облистени вегетативни издънки, върху които до 10 – 18 см са съсредоточени значително количество листа. По – голяма част от корените се разполагат на дълбочина 15 – 20 см.
Райграсът се причислява към тревите с много бърз темп на развитие и сравнителна недълготрайност. В тревостоя се наблюдава 3 – 4 години, като още в годината на посева дава генеративни издънки. Максималното си развитие достига на втората година. Братенето започва 15 – 20 дни след поникване. Около 1.5 месеца след засяване образува равномерен тревен килим. След окосяване подраства бързо и равномерно. Не понася ниско косене. Чувствителен е на ниските зимни температури и късните пролетни мразове. Понася умерено засенчване. Не се развива добре на по – леки почви. Реагира силно на азотно торене.
Независимо от посевното му участие в смеските още на втората година започва да отпада от тревостоя, като на тези места се развиват плевели. Потиска развитието на ливадната метлица.
Червена власатка – Festuca rubra
Причислява се към ниските треви. Образува многобройни прикоренови вегетативни издънки. Листата са разположени по генеративните или вегетативни стъбла, или се развиват от скъсени издънки.
Този вид власатка е коренищно – туфеста житна трева. Възелът на братене се разполага плитко (2 – 3 см)под повърхността на почвата. От него се развиват къси, но многобройни коренища, чиито издънки братят както при райграса. В резултат на това се образуват рехави туфи свързани чрез коренища, при което се формира равен чим.След косене силно се разклонява и образува гъста маса от приземни вегетативни скъсени издънки.
По темп на развитие се отнася към тревите с бавен до средно бърз темп. През годината на създаване на тревостоя не образува генеративни издънки и расте слабо. Пълно развитие достига след 2 – 3 години. Чимът на червената власатка се отличава с голяма свързаност и плътност. Подходящ вид е за затревяване на спортни терени. Поради доброто издънкообразуване има нисък процент на заплевеляване. Питежава значителна сухоустойчивост. Понася временно преовлажняване, тъй като изисква добре аерирани почви. Не понася ниското косене.
Широко приложение намират следните два подвида:
Festuca rubra ssp. rubra (Festuca rubra ssp. genuina) – коренищно – рехавотуфеста форма;
Festuca rubra ssp. commutata (Festuca rubra ssp. fallax) – туфеста форма. . По – устойчив е на засенчване от първия подвид.
Тръстиковидна власатка – Festuca arundinaceae (Festuca pratensis ssp. arundinaceae)
Рехавотуфеста висока трева с вегетативни издънки с височина 20 – 30 см. Притежава по – интензивна зелена багра, по – плътни тревостои, в по – малка степен се напада от болести в сравнение с ливадната власатка. Развива дълбоко разположена коренова система. Устойчива е на засушаване, ниски зимни и високи летни температури. Сенкоиздръжлив вид.
Poa pratensis – ливадна метлица
Ниска, коренищно – рехавотуфеста трева. Образува голям брой коренища, основната част от които са разположени на 15 – 20 см дълбочина.Образува равен, здрав чим. Многобройните коренища образуват около майчиното растение разклонения, от които се развиват изправени издънки със самостоятелна коренова система.
В годината на посева и 1 – 2 години след това расте бавно и образува предимно коренови образувания. Максимално развитие достига след третата година. След окосяване подраства бавно, но равномерно, като образува много вегетативни издънки. Притежава значителна дълговечност. Предпочита добре аерирани, песъчливо – глинести, влажни почви. Сравнително устойчива на засушаване. Устойчива на ниски зимни температури и късни пролетни мразове. Сравнително добре понася засенчване.