Green Road

Неинфекциозни повреди от ниски зимни температури:

• Измръзване – външните признаци се наблюдават след размръзване. Листата губят  тургор, изглеждат воднистозелени и впоследствие засъхват. При по – слаба степен на измръзване възелът на братене остава жизнен, но растенията са потиснати и формират намален брой братя;
• Изтегляне – проявява се при непрекъснато замръзване на почвата през нощта и нейното размръзване през деня. Възелът на братене и част от корените са открити върху почвената повърхност. Растенията полягат и по – късно голяма част от тях загиват.Единични растения образуват допълнителни корени от възела на братене, но развитието им е силно редуцирано;
• Изтощаване – при продължителна снежна покривка, под която растенията възобновяват развитието си, засилва се дишането, а се намаляват запасите от хранителни вещества. Напролет се наблюдават хармани от повредени растения със сивожълт цвят, покрити с рехав бледорозов налеп от гъбния патоген Fusarium nivale. Този тип повреда се нарича снежна плесен. Нападнатите растения загиват и посева се разрежда.

Брашнеста мана (Erysiphe graminis)

Развива се през целия вегетационен сезон. Благоприятни условия са  хладно и влажно време, по – слаба интензивност на светлината, гъсти и прераснали посеви, и едностранчиво азотно торене.

Признаците от болестта се наблюдават по листата и стъблата под формата на бял брашнест налеп, който постепенно се уплътнява и добива жълтеникавосив цвят. Мицелът на гъбата, заедно с конидионосците и конидиите придават брашнестия вид на налепа. Масовите заразявания се осъществяват от конидиите, които се отчленяват и разнасят от вятъра  при 3 – 30⁰C (оптимална 12 – 20⁰C)и висока относителна влажност 96 %. Зимува като мицел по заразените растения. При благоприятни условия инкубационният период протича за 3 – 13 дни.

Фузариоза (Fusarium graminearum)

Наблюдава се некротично напетняване по корените и постепенно обхваща прикореновата част. Може да се зарази и стъблото.  При влажно време върху нападнатите участъци се развива светлорозов налеп. Заразените растения загиват и се пречупват, което води до намаляване гъстотата на посева.

Причинителят е почвообитаващ гъбен патоген, който се съхранява в растителните остатъци или се развива сапрофитно в почвата откъдето заразява подземните части на растенията. Семената също може да са източник на инфекция, проявяваща се в повреди по кълновете и младите поници. Силно се проявява при хладно и влажно време.

Черна стъблена ръжда (Puccinia graminis)

Наблюдава се най – често по стъблата и листните влагалища и по – рядко по останалите зелени части, където  се образуват продълговати, покрити от епидермиса сори (купчинки от спори). При разкъсване на епидермиса се наблюдават прашести, ръждивокафяви купчинки от уредоспори.

Масови заразявания се осъществяват от уредоспорите. Последните прорастват при температура  1 – 30 ⁰C . При температура 20 – 24⁰C инкубационният период е 10 – 12 дни. Най – често уредоспорите се пренасят с въздушните течения от по – южни райони към края на пролетта. Благоприятни условия за развитие на болестта  са по – висока атмосферна влажност и по – високи температури ето защо тя се проявява масово през втората половина на вегетацията.

Пролетен  листен пригор (Septoria graminum)

Наблюдават се елипсовидни, бледокафяви петна, понякога ограничени от тесен кафяв венец. При висока степен на нападение листата прегарят и изсъхват.

Патогенът зимува в заразените растителни остатъци, откъдето напролет се осъществяват нови заразявания. Благоприятни условия са висока относителна влажност и дъждовно време.

Листни петна (Drechslera dictyoides)

Болестта се развива последователно заедно с появата на листата, върху които се наблюдават тъмнооцветени петна, с ланцетовидна или линейна форма. При влажно време върху петната се образува тъмен плесенов налеп. Патогенът се запазва в растителните остатъци и семената. Младите растения, развити от повредени семена, показват признаци на кореново гниене. Масовите заразявания се извършват чрез конидиоспори. Благоприятни условия за развитие са хадно време с продължителни превалявания. В най – голяма степен чувствителен спрямо този патоген е райграсът.

Агротехнически мероприятия за борба – дренирани площи, оптимална височина и честота на косене, своевременно отстраняване на растителните остатъци, балансирано торене, оптимална гъстота на посевите.

Химически метод за борба –

Дует ултра  60мл/дка (0,06 % – 60 мл /100 л), Бампер супер – 100мл/дка(0,1 % – 100 мл/100 л), Алегро СК – 100мл/дка. Танго супер – 100мл/дка, Прозаро 250ЕК – 100мл/дка, Фалкон 460ЕК – 60 мл/дка.