Green Road

   Плевелните растения притежават висока екологична пластичност. Те се развиват успешно на всякакъв тип почви, леко понасят неблагоприятните климатични условия, лесно се разпространяват и имат висока вегетативна и семенна продуктивност.

  В зависимост от продължителността си на живот се делят на две големи групи:

• Монокарпни ( едно – и двугодишни) – размножават се основно със семена.  С  узряването на семената растенията приключват жизнения си цикъл. Тази група са проблемни в новосъздаващи се площи.
• Поликарпни ( многогодишните) – живеят в продължение на повече от две години и освен чрез семена се размножават и вегетативно.

От монокарпните видове интерес за тревните площи представляват:

• Овчарска торбичка (Capsella bursa – pastoris). Едногодишен зимно – пролетен, но в зависимост от условията може да се развие и като ранен пролетен или зимуващ ефемер. Пониква, цъфти и плододава почти през цялата година, вкл. и при топли зими.
• Пача трева обикновена(Polygonum aviculare), тученица обикновена, тлъстига (Portulaca oleraceae), кощрява дребна (Setaria glauca). И трите вида са едногодишни късни пролетни плевели – поникват май – юни, а при влага и по – късно. При кощрявата едно растение дава 5000 семена, които запазват кълняемост 10 – 15 години.
• Звездица средна, врабчови чревца (Stellaria media). Целогодишен ефемер. Пониква октомври – ноември, март – април, а при обезпечена влага – и през другите месеци. Както всички ефемери, развива няколко поколения годишно. Устойчив е на препарати на база 2,4Д и 2М – 4Х (хормоноподобни хербициди).

Голяма част от тях се отстраняват своевременно чрез ниско и често косене. Торенето с амониева селитра също е ефективен подход. При вертикулирането на тревните площи двусемеделните плевели се унищожават поради разрязване или разкъсване на кореновата система и надземната им част. По – голямата част от тези плевели са чувствителни на хормоноподобните хербициди на база 2,4Д и 2М – 4Х.

От поликарпните видове проблемни за тревостоя са:

• Лечебно глухарче (Taraxacum officinale). Многогодишен вид  с вретеновиден корен. Пониква април – май и август – октомври. При наличие на единични растения е необходимо да се подрязват на 8 – 10 см дълбочина.
• Къдрав лапад (Rumex crispus),ланцетовиден живовляк(Plantago lanceolata). Многогодишни видове също с вретеновиден корен. Поникват кр. април – май, а цъфтят и плододават  юни – юли.
• Поветица полска (Convolvulus arvensis),паламида полска (Cirsium arvense), козя брада (Rumex acetosella). Многогодишни кореновоиздънкови видове. При тях преобладава вегетативното над семенното размножаване. При поветицата главният корен е вертикален, 2 – 4 м дълъг, с много хоризонтални корени, разположени на дълбочина до 15 -20  см с много спящи пъпки по тях. При плитко отрязване отраства 6 – 7 пъти за един вегетационен сезон. При паламидата главният корен е 5 – 7м дълъг с много вертикални и хоризонтални корени покрити със спящи пъпки. И двата вида поникват март – април, а при влага – и през целия вегетационен сезон.
• Голям живовляк (Plantago major). Двугодишен или многогодишен плевел с брадест корен. Пониква април – май.
• Троскот обикновен (Cynodon dactylon). Многогодишен коренищен плевел със слабо семенно и силно вегетативно размножаване. Коренищата са до един метър дълги. Разположени са на дълбочина до 20 см, а при рохкава почва – и до 30 – 50 см. При силно уплътнени почви и злизат на повърхността. . Спящите пъпки се развиват след затопляне на времето (кр. март – април), а при влага и нарязване на коренищата- и през летните месеци. Отрязъци с една спяща пъпка могат да се вкореняват.
• Пълзяща детелина, бяла детелина (Trifolium repens). Многогодишен вид със стелещи се  стъбла  дълги до 40 cm (разположени са върху земята и се вкореняват при възлите си). Понася много добре утъпкване,  засушаване, ниски температури . Развива се изключително добре на по-влажни месторастения.

Най – трудна е борбата с плевелите, които образуват приземна розетка или пък пълзяща приземна надземна част, като например глухарче, живовлек, детелина. Те издържат на ниското косене. В такива случаи се налага третиране на площите с  хербициди.

За борба с широколистните плевелни видове в тревните площи се прилагат редица селективни(с избирателно действие) хербициди.

Сулфонилурейни. Имат системно и вегетационно действие. Такива са:

Гранстар Супер 50СГ –  ранни фази от развитието на плевелите (2-4 лист) и фаза розетка на паламидата. От 2ри до флагов лист на културата в доза 4 г на декар при разход на работен разтвор 40 л на декар;

Алай Макс – след 2 – 3 лист на културата в доза 3.5 г на декар при разход на работен разтвор 30 – 40 л на декар;

Линтур 70ВГ – дълготраен ефект, тъй като има и почвено действие.Поема се от листата, корените и пониците. Перзистентността му в почвата е над 3 – 4 месеца. Оптимална температура на приложение  10 – 25 ⁰С. Прилага се в доза 15 г на декар  при разход на работен разтвор 40 л на декар след  3 лист на културата и 2 – 4 лист на плевелите;

Ларен 20СГ – прилага се след трети лист на културата в доза 3 г на декар при разход на работен разтвор 40 л на декар;

Арат –  10 до 20 г на декар при разход на работен разтвор 15 – 30 л на декар във фаза братене на културата и 3 – 5 лист на плевелите;

Хормоноподобни хербициди ( 2,4Д и 2М – 4Х (МЦПА)) –  да не се прилагат когато се очаква валеж през следващите 6 часа. Ефективни са при температура над   15⁰С. Да се прилага след фаза 5 лист на културата, за предпочитане е фаза братене.Перзистентността в растенията и почвата е около 15 дни. Такива са:

Агроксон (Серидор МЦПА) – 200 мл на декар, Оптика трио – 150 – 200 мл на декар, Дикопур Ф – 150 – 200 мл на декар , Диовид 60СЛ – 150 – 200 мл на декар, Дифендър СЛ( Пасифик СЛ, Магнето СЛ) 80 – 100 мл на декар(освен 2,4Д в тези препарати се съдържа и а. в. Дикамба с цел да се обхванат  слабо чувствителни на хормоноподобните хербициди плевелни видове), Матон 600ЕК – 120 – 150 мл на декар.Третирането се извършва при разход на работен разтвор 30 – 50 л на декар;

Камбио СЛ – прилага се в доза 125г на декар при разход на работен разтвор 20 – 30 л на декар във фаза братене на културата .