Green Road

    Поради честата коситба през вегетацията от почвата се изнасят много хранителни елементи. При поливането се измиват лесно разтворимите хранителни вещества от повърхностния почвен слой. Кореновата система на тревната растителност в зелените площи се развива до 40 – 50 см, тъй като чрез коситбите се поддържа непрекъснато във фаза братене. При по – често и ниско косене корените се развиват по – плитко. При недостиг на хранителни вещества плевелната растителност взима превес, а дълговечността на тревостоя се понижава. С други думи казано, торенето на тревните площи не бива да се пренебрегва.

Необходимостта от торене с макро – и микроелементи

По време на вегетацията най – голяма част от азота се съсредоточава в тъканите и органите, които проявяват най-интензивна дейност – точките на нарастване, листата и др. По – голямата част от общия запас на азота в растителния организъм влиза в състава на белтъчините. Като съставна част на молекулата на хлорофила азотът играе важна роля в процеса на фотосинтезата, в образуването на листната маса.

При недостатъчно снабдяване на растенията с азот се проявяват смущения при образуването на хлорофил и в растежа на растителния организъм. В зависимост от степента на недостиг на азот се изменя и интензивността на оцветяване на листата – от бледозелени, до жълто-зелени и дори жълти. Първоначално избледняват или пожълтяват жилките и разположените до тях тъкани, а останалите части запазват светлозеления си цвят. По – късно листата придобиват оранжев или кафяв оттенък и отмират. Тези признаци се проявяват най – напред при по – старите листа, а след това и при по- младите, което е свързано с изтегляне на азота от по – старите листа, за да се поддържа растежът на по – младите. Недостигът на азот задържа процеса на деление на клетките в растежните точки или в зародишните тъкани, поради което се предизвиква намаляване на площта на листната повърхност, задържа се растежа.

При прекомерно и едностранчиво азотно торене растежът се усилва прекалено, вегетационният период  се удължава, натрупването на азотни органични вещества, особено на белтъчини се усилва, листата нарастват буйно и придобиват тъмнозелен цвят. Поради натрупването на повече белтъчини, които са силно хидрофилни, растителните тъкани са меки и сочни, вследствие на което се нападат в по – голяма степен от гъбни патогени и насекоми, а самите растения проявяват по – голяма склонност към полягане.

В началната фаза на своето развитие растенията използват относително малко количество от усвоения азот, но то е крайно необходимо за да се избегне задържането на растежа на листата. Недостигът на лесно достъпен азот непосредствено след поникване на семената се отразява неблагоприятно и върху развитието на корените, като по този начин се ограничава усвояването на другите хранителни вещества. Растенията имат най- голяма нужда от азот, когато нарастват интензивно вегетативните органи. С други думи казано недостигът на азот в началото на вегетацията и  при активно нарастване на листната маса, и съответно излишъкът в края на вегетационния сезон се отразява неблагоприятно на тревите.

Върху по- ефективното усвояване на азота в самите растения влияние оказва наличието на микроелементите Мо, Fe, Cu, V, Mn и на макроелемента фосфор.

Фосфорът стимулира растежа на кореновата система в дълбочина, което повишава сухоустойчивостта на растенията, стимулира братенето, ускорява развитието, намалява хидрофилността на листата, с което допринася за повишаване устойчивостта към болести и неприятели.

При  недостиг на фосфор цветът на листата се изменя в тъмнозелен. Със задълбочаване на недостига по периферията на листата се появява ивица с червено – виолетово оцветяване, която се разпростира от върха към основата на листната петура. Постепенно тези ивици обхващат целия лист, който се завива, а засегнатите тъкани отмират. Растенията придобиват бронзов и пурпурен оттенък, поради относително увеличеното съдържание на захари, стимулиращи образуването на антоциани.

Излишъкът на фосфор води до образуване на трудно разтворими съединения с микроелементите метали – Fe, Mn, Cu, Zn и появата на индуцирана хлороза от недостига на тези микроелементи.

Фосфорът се усвоява неравномерно през време на вегетацията.Установено е, че в началните фази от развитието си растенията усвояват по – интензивно фосфора, който разпределят и използват по – късно като строителен материал. Най – висок темп на усвояване на фосфора се установява през периода на максимален растеж.

За разлика от азота и фосфора, калият не влиза в състава на органичните структури, но пък активира голям брой ензими, участва в обмяната на азота, влияе благоприятно върху растежа на листата и забавя стареенето им, способства образуването на механична тъкан, с което се повишава устойчивостта на растенията към абиотичен и биотичен стрес.

При недостиг на калии се задържа растежа на корените на дължина, страничните корени се появяват само в основата на главния корен. Листата, първоначално по  старите, загубват своя блясък, придобиват матовозелен цвят, по тях се образуват хлоротични участъци, особено между жилките. По – късно по листата се появяват по – едри или по – дребни кафяви петна, концентрирани главно по периферията им, като постепенно се разрастват, листата увяхват. При житните треви калият се усвоява най – интензивно по време на братенето.

Върху ефективното усвояване на този макроелемент оказват влияние Ca²⁺, Mg ²⁺ и NH₄  ⁺, които се явяват негови антагонисти.

Необходимостта от торене с микроелементи

Mg – участва в молекулата на хлорофила, активатор е на много ензими в редица синтетични и обменни процеси.

Недостигът му води до силно намаляване на хлорофилното съдържание в листата. Наблюдава се хлороза върху по – старите листа. Хлоротичните петна се разполагат между жилките на листата, ло – късно тъканите некротират.

Fe – трудно се придвижва от по – старите към по – младите тъкани и в много по – малка степен се реутилизира (преизползва). Този процес обаче се засилва при повишаване на неговата концентрация.

Йоните на желязото взимат участие във фотосинтезата, дишането, биосинтезата на белтъчини и хлорофил, усвояването на азота.

При недостиг на този микроелемент се наблюдава хлороза. Първоначално между жилките листата придобиват бледозелен, а след това светложълт цвят. Жилките остават бледозелени с червеникав оттенък. Хлороза може да се появи и при наличие на достатъчно количество достъпно желязо, ако в хранителната среда концентрачията на йоните на други тежки метали е висока. Този физиологичен недостиг на желязо се проявява по – силно при високо съдържание на Cu²⁺ и Co²⁺, и по – слабо при високо съдържание на йони на манган, цинк и хром.

Растенията използват Fe в малки количества, но през целия си вегетационен период. С увеличаване размера на листата нуждата от него нараства.

Fe се усвоява от растенията в йонна и в хелатна форма. Последната се усвоява по – бързо от листата.

Схема на торене

Торенето се извършва ежегодно с цел да се осигури на тревните площи  необходимите им хранителни вешества. През първата година нуждата от азот и фосфор е по – голяма. Азотното подхранване се извършва най – вече с амониева селитра(32 – 34 % N). Тя е бързодействащ тор, който повишава почвената киселинност, като по този начин се потиска развитието на плевелната растителност. Последействието му е 3 – 4 седмици. Подобен е и амониевият сулфат (21 – 24 % N). Подходящ за азотно подхранване е и по – бавно действащия карбамид(47 % N). Нормата за торене с азот е 15 – 20 кг на декар годишно(45 – 60 кг на декар годишно амониева селитра). Житните треви имат различна потребност от азот. С най – голяма такава е ливадната метлица ( Poa pratensis ) – 20 кг, с по – малка английски райграс ( Lolium perenne ) – 15 кг и с най – малка червената власатка (Festuca rubra) – 5 кг.

Азотното подхранване се извършва неколкократно през годината.

Нормите за подхранване с фосфор са 5 – 10 кг  P₂ O₅ на декар годишно.

Нормите за подхранване с калии са 10 – 15 кг  К₂ O на декар годишно.

През пролетта се дава 1/3 от необходимата норма на азота – 15 кг на декар амониева селитра  .

Основно торене през есента  с N₁₅P₁₅K₁₅  с норма 50 кг на декар. При това торене се подават необходимите количества от фосфор и калии и 7.5 кг от N.

Двукратно ( юни и август) подхранване с 6 кг на декар амониева селитра  .

При необходимост тревната площ  може да се подхрани листно с Кристалон  лазур.