Резитба на широколистни вечнозелени храсти
Резитбата се извършва напролет преди започване на пролетния растежен период. По този начин се избягва повреждане на младия прираст от ниските температури през зимата. При по – голяма част от тези видове възобновяващата способност намалява или се губи ако се скъсява до вдървесинени части без прираст. За препоръчване е постепенно обновяване за няколко години чрез премахване на старите стъбла.
Лавандула (Lavandula oficinalis, L. angustifolia), сантолина ( Santolina spp.) –напролет се изрязва по – голяма част от миналогодишния прираст. След прецъфтяване се изрязват само прецъфтелите цветове. Не понасят подмладяваща резитба.
Японска аукуба ( Aucuba japonica ), блестяща лоницера ( Lonicera nitida), чашкодрян ( Euonymus spp.) – скъсяване на миналогодишния прираст с 1/3. През вегетацията може неколкократно да се скъси младия прираст. По – често се подрязва лоницерата, тъй като аукубата нараства по – бавно.
Фотиния (Photinia × fraseri )- атрактивен е младият прираст. Резитба – в началото на вегетацията за да се провокира по – голям брой млади прирасти. Отново се реже при застаряването и избледняването им. При необходимост се извършва прореждане на някои разклонения.
Чемшир ( Buxus sempervirens ) – след затихване на растежа ( към средата на лятото ) и около месец след това – скъсяване на младия прираст. Периодично премахване на вдървесинени клонки за да се направи по – рехава повърхността и да се улесни достъпа на светлина до вътрешните части и се избегне тяхното обезлистване.
Ерика ( Erica carnea ) – изрязване през април на прецъфтелите части. Едновременно с това може да се изрежат 1 – 2 разклонения за да се предотврати оголването в основата.
Калуна ( Calluna vulgaris ) – цъфти юни – септември. В началото на вегетацията резитба на прецъфтелите части.
И при ериката и при калуната се реже до млад прираст, а не до вдървесинена част.
Пираканта ( Pyracantha coccinea) – цъфти на миналогодишен прираст. Резитбата се извършва след прецъфтяване късно през пролетта. Тя е сравнително бързорастящ вид и понася неколкократна резитба през вегетацията.
Звъника ( Hypericum calycinum ) – цъфти на върха на млад прираст. Напролет резитба на около 10 см над почвената повърхност.
Махония ( Mahonia japonica ), лавровишня ( Prunus laurocerasus ) – цъфти на миналогодишен прираст. Резитба – след прецъфтяване. Лавровишнята се реже и към края на лятото.
Рододендрон ( Rhododendron spp. ) – премахване на прецъфтелите съцветия, като се внимава да не се наранят растежните пъпки намиращи се в основата им. Премахване на болните прирасти. Реже се до спяща пъпка. Когато се извършва формираща резитба се реже малко над листна “розетка”, като за предпочитане е този вид резитба да се прави в началото на вегетацията. Това обаче ще намали броя на цветовете. Пак в началото на вегетацията , ако е необходимо, се извършва и подмладяваща резитба. В случая се разчита на наличието на спящи пъпки (отрезът се прави 1.5 – 2.0 см над пъпката ) по старата дървесина. Трябва да се отчете обаче индивидуалната реакция на сортовете към височината на скъсяване. За предпочитане е да се извърши в рамките на няколко години.