Иглолистните видове в озеленяването
Торене
При торенето е необходимо да се съобразим с факта, че диаметъра на короната е 1/2 – 1/4 от диаметъра на кореновата система. Най – ефективно е торенето извършено преди началото на растежа през пролетта. Тори се с комбиниран тор. Като благоприятно съотношение между макроелементите се посочват N : P : K ( 4:1:2, 3:1:2, 4:1:1, 3:1:1 ). Дозата чист азот за година е 500 – 1000 гр / 100 м2 в зависимост от възрастта на растенията. При използване на N : P : K ( 15:15:15 ) и NH4NO3 се внасят : 2 кг / 100 м2 NPK + 0.6 кг / 100 м2 NH4NO3 – 4 кг / 100 м2 NPK + 1 кг / 100 м2 NH4NO3.
Листното подхранване е най – ефективно във периода когато игличките на новия прираст са достигнали 1 / 2 от дължината си. Подходящ за листно приложение е Кристалон специален. Почти 10 % от наличния азот в него е амиден, а именно тази му форма се посочва като най – подходяща за листно подхранване при иглолистните растения. Да се третира в облачно време.
Резитба
Резитбата зависи от мястото на залагане на пъпките, къде се наблюдава нов прираст, кога този прираст започва развитието си и кога затихва и спира.
Иглолистните видове се обособяват в две групи в зависимост от разположението на разклоненията спрямо основното стъбло – с етажно разположение на разклоненията и разположени разпръснато по протежение на основното стъбло.
С етажно разположение на разклоненията са смърч ( Picea spp. ), ела ( Abies spp.), бор ( Pinus spp.). Обикновено имат един растежен максимум годишно , при който се оформя следващия етаж и върху него се залагат пъпките, от които ще се формира следващия прираст. Смърчът и елата образуват пъпки по цялата дължина на новия прираст. Резитбата се извършва до добре оформени странични пъпки преди растежния максимум , а може и до посленото странично разклонение. По този начин се намалява разстоянието между две съседни разклонения и се повишава гъстотата. При бора пъпките се залагат на върха на прирастта реализиран през вегетацията и за да се предизвика залагане на такива по – близо до предходния прираст се премахва 1/3 до 1/2 ( зависи от желаната гъстота и като е съобразено с темпа на нарастване ) от младия прираст, докато още не е вдървесинен и игличките не са напълно развити. При бора ако резитбата е прекалено рано ще се образуват голям брой пъпки, от които през следващата година ще се развият по – голям брой и по – слаби разклонения. Ако резитбата се забави може да не се осигури време за формиране на пъпките.
Ако водачът е израснал много през дадения сезон се съкращава над добре развити пъпки, като последните да са на подходящо разстояние над последния етаж. Провокира се развитието на тези странични пъпки, съответно се избира подходящ водач, а конкурентите или се премахват, или се съкращават до добре развита пъпка.
С разпръснато разположение на разклоненията по основното стъбло са тис ( Taxus spp. ), туя( Thuja spp. ), лъжекипарис ( Chamaecyparis spp. ), хвойна (Juniperus spp. ). Не формират прираст ако се реже до обезлистени вдървесинени зони, тъй като там няма спящи пъпки. Резитба се извършва преди активния растеж, за да може своевременно да се скрият отрезите с развитието на новия прираст. Към началото на лятото може да се извърши още една по – лека коригираща резитба. Към края на лятото и есента не се препоръчва такава за да се избегнат повреди от ниските температури. Когато се реже само най – външния прираст за да се придаде или поддържа определена форма се провокира в по – голяма степен разклоняване. Това затруднява достъпът на светлина до вътрешните части. Наблюдава се отмиране на листа, клонки и пъпки. Също така се благоприятства развитието и намножаването на болести и неприятели. Препоръчва се премахване на клонки, но и със старата дървесина до възела или до подходящо разклонение в основата без да се нарушава естествения хабитус или пък желаната поддържана форма. С това се постига по – рехава повърхност, като притокът на светлина и циркулацията на въздух към вътрешността се подобряват и се стимулира развитието на пъпките в основата. При премахване на даден клон тези около него могат да се скъсят в различна степен. Целта е да се постигне симетричност, а не изнасяне на прираста.